Суеверия и поверия за щастлив брак

Някога хората са се женели веднъж и за цял живот. Затова битувал изразът "Сватба - съдба" и към тази важна крачка хората се отнасяли с цялата отговорност, стараейки се да спазват за сватбата многобройни суеверия и поверия, които и днес могат да направят семейния живот щастлив. Още повече че все по-често младоженците се венчават и в църква. Всичко започвало с избора на сватбения ден. За най-благоприятни се смятали нечетните числа, особено 3, 5, 7, 9 от всеки месец с изключение на май. Неблагоприятни за сватба били сряда и петък.

Особено внимание се отделяло на булчинската рокля. С изключение на булото, всичко трябвало да бъде ново, булото се заемало от щастливо омъжена роднина. Но категорично се забранявало булката да облича сватбения тоалет до деня на венчавката, иначе сватбата може да не се състои. А тъй като жената много искала да разбере как ще изглежда, се разрешавало да облече роклята, но без някой аксесоар - було, ръкавици или обувки. Смятало се, че ако тоалетът е непълен, той не е истински.
За да се запази булката от завист, булото трябвало да е червено или поне да има червена лента.

Новите обувки трябвало да се разносват целия ден в навечерието на сватбата. При това много внимателно. Не дай боже да се счупи токчето! Тогава и семейният живот ще започне "да куца" - няма да има в семейството мир и хармония.

Ако предстояло булката да мине под венчило с нови обеци, сутринта преди сватбата й ги поставяла жена, която била щастливо омъжена, за да може и младата булка също да бъде щастлива в семейния живот. А близките роднини поставяли в джобче под роклята против уроки, завита в кърпичка скилидка чесън.

Освен това, за да живее бъдещото семейство безгрижно, в обувката на младоженеца поставяли по монета под двете пети. Когато късно вечерта младата жена събличала мъжа, тези пари тя вземала за себе си. Тогава според поверието съпругът ще помни, че трябва да осигурява жената и децата си. На булката поставя ли монети само под лявата пета - за защита от изкусителя, който стои зад лявото рамо.

Read More

Български предсватбени обичаи

На много места първото участие на младежа в коледуването и на девойката в лазаруването се считат за присъединяване към групата на младежите годни за женитба.За българските моми и ергени не било трудно да се виждат, да се харесват, да се оценяват и влюбват. Място на техните срещи били празничните хора; сборовете в различните селища или при църкви и манастири, когато се е празнувал техния патрон и се е стичало население от цяла област; сватбите и годежите, където младите са участвали през цялото време на сватбените дни; ходенето на девойките за вода на кладенеца или чешмата; работа на полето; и разбира се тлаките и седенките, където младите девойки са показвали своето трудолюбие и сръчност, умението да запеят и да водят приятни и духовити разговори.
Ергените използвали различни знаци, за да покажат коя мома харесват. Най-широко разпространено е било грабването на момината китка. Девойката може само да приеме неговата любов или да я избегне, като внимава да не засегне или обиди момъка.
Любовта между младите започва с харесването, разбирано както във физическия, така и в духовния смисъл. Каква трябва да е момата за да бъде тя харесвана? Достатъчно е да се обърнем към народните песни: равна снага, тънка половина, бяло лице, руси коси, черни очи, бяло гърло, умна, кротка и работна. Момъкът държи да си избере подходяща мома. Да са с нея “лика-прилика като два стръка иглика”. А момъкът? Ако е работен, юначен, снажен, здрав и гиздав, то това е достатъчно да бъде предмет на моминските въздишки.
И те се женят “когато им излезе късметът”, т.е. момъкът се жени, когато поиска, а момата се омъжва, когато я поискат.
През втората половина на XIX - началото на XX век, момците и девойките можели да встъпват в брак след 16-17 годишна възраст. Докато горната граница била различна. Девойка, която не се омъжила до 22-23 години губила възможност за сполучлив брак. За момците тази възраст била 25-28 и зависела от професията, която упражнявали. През 60-70 години бракове се сключват между 20-24 години. 
Искането на съгласие за брак е известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванинье и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н. Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата (сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и през пости) и в дома на момата. Държи се посещението да остане в тайна, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Ако семейството на момата е дало съгласието си, на другия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (т. н. малък годеж, наричан още малък главеж, малка углава, сговор, нишан, запив и т.н.). По правило момъкът не присъства на малкия годеж. Момковия баща носи бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майката на момъка приготвя нишан. Основните моменти в малкия годеж са: а) размяната на нишана между двете семейства; б) целуването на ръка, с което момата приема предложението за женитба; в) наздравица с ракията на годеника.
Големият годеж (годеж, голям строй, голям главеж, голяма углава, голям нишан) в много отношения напомня малкия, но при него всичко е по-тържествено и по-богато. За ден на годежа се избира някоя неделя или празник. В зависимост от имотното състояние на момковото семейство се приготвя и подходящ подарък за годеницата. Задължителна негова съставка са различните видове монети и метални накити и зелена китка, увита с червен конец.
Най-важен момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното, колко трябва да заплати момковият баща за “бащино право” на момините родители и т.н.
След постигането на договореност свирците започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за “на добър час”. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.
Периодът от годежа до сватбата трае от една седмица или един месец до половин, една, две или три години.

Read More

Сватбени пожелания

Сватбата е събитието, при което двама души се събират в свещен съюз. Това също е празник за родителите, приятелите, кумът, кумата. Да вдигнеш сватбен тост, е да изразиш пожеланията си от сърце по хората участващи в това велико събитие.
Колкото по-тържествено прозвучи речта ви, толкова гостите ще се веселят повече.
Ето някои от най-добрите предложения. Вие може да ги комбинирате в своята реч или да използвате някой от тях. Забавлявайте се.

• Сватбен тост към младоженците: "Нека всички ние бъдем поканени на вашата златна сватба!"
• Сватбен тост към младоженците: "Нека вашите деца бъдат благословени с богати родители!"
• Сватбен тост от булката към младоженеца или от младоженеца към булката: "Познавал(а) съм много, харесвал(а) съм няколко, но обичам само един(една) и вдигам тост за теб!"
• Сватбен тост от тъщата към младоженеца: „За мъжът, който завладя сърцето на булката, както и това на нейната майка!"
• Сватбен тост към шаферките: "Имам дузина тостове за вдигане към тези приказни дами!"
• Сватбен тост към младоженците: "Няма нищо по-благородно и по-прекрасно от това двама човека да се разбират, да са заедно в къщи като съпруг и съпруга, да заблуждават техните врагове, да възхищават техните приятели!"
• Сватбен тост към младоженците: „За младоженеца с прекрасната булка и за булката с неповторимия младоженец!"
• Сватбен тост към младоженците: "Да се съберете е началото, да останете заедно е прогрес, а да се разбирате - успех!"
• Сватбен тост към младоженците: "Да търсите щастливия брак с цялото си сърце, но не очаквайте да достигнете Обетованата земя без да преминете през пустинните полета заедно!"
• Сватбен тост към младоженците: "Моето най-съкровено желание е любовта ви да става все по-силна през годините и когато един ден се сетите за вашия сватбен ден, то нека той да бъде деня, в който сте се обичали най-малко!"
• Сватбен тост към младоженците: "Нека най-добрите дни от вашето минало, бъдат най-лошото от вашето бъдеще!"
• Сватбен тост от булката към младоженеца или от младоженеца към булката: "Вдигам тост за най-красивия (красивата), за най-умния (умната), за най-истинския (истинската), за най-сладкия (сладката), вдигам тост за теб!"
• Сватбен тост към младоженеца: "Вдигам тост за младоженеца, мъжа който все още пази главата си, въпреки че е загубил сърцето си!"
• Сватбен тост към булката: "Споделяй всичко със съпруга си, включително и домакинската работа!"
• Сватбен тост към булката: "Тази година булка, до година люлка"
• Сватбен тост от родителите към младоженците: "Казано е, че когато децата намерят истинската любов, родителите откриват истинската радост. Вдигаме тост за вашата любов и нашата радост от този ден нататък!"
• Сватбен тост към младоженците: "Щастливите бракове започват, когато се оженим за този, който обичаме и те разцъфтяват когато обичаме този, за който сме се оженили.

Read More